Можем да бъдем много по-свободниПолитическа свобода и независими институции

Политическа програма на Демократична България

Визия: Възстановяването и укрепването на правовата държава и демокрацията в България изискват мобилизирани усилия за изграждане на независими и силни институции, работещи в публичен интерес, както и култивиране на активно гражданско общество. Това може да се постигне чрез реформи на конституционната и институционалната система, гаранции за участието на всички български граждани в политическия и изборния процес, чрез повишаване отговорността и отчетността на институциите.

Законодателни промени, които разширяват възможностите за участие в политическия и изборния процес

Контекст и анализ: Присъединяването на България към евроатлантическите структури и особено свободата на движение и установяване в рамките на Европейския съюз доведоха до създаване на значителни български общности извън пределите на страната. Един от начините за поддържането на тяхната връзка с държавата е именно чрез участието в политическия процес. Чрез предложените мерки се създава възможност за българските граждани да упражняват своето конституционно право на избор, независимо къде се намират, както и да съдействат за укрепване на политическата принадлежност към българската национална общност. Наред с това повишената избирателна активност ще доведе до намаляване на относителния дял на контролирания вот, а оттук и до по-висока демократична легитимност на избраните органи.

Краткосрочни мерки:

  • Въвеждане на дистанционно електронно гласуване и/или гласуване по пощата (виж по-горе);
  • Създаване на избирателен район “Чужбина” (виж по-горе).

Уточняване на стъпките и механизмите

Съгласно законопроекта относно дистанционното електронно гласуване, представен от „Демократична България“, е предвидено то да се извършва в период до седем дни и да приключва три дни преди изборния ден. По този начин се създава възможност за промяна на вота, подаден по електронен път, като гаранция за защита от гласуване под въздействие на външни фактори (купуване на гласове, корпоративен вот, семеен вот). Преброяването на гласовете, подадени дистанционно, ще се извършва автоматично.

Според изготвения законопроект относно гласуването по пощата е предвидено това да може да става на национални избори (парламентарни и президентски) чрез пощенски оператор или куриер. Основните моменти в законопроекта са свързани с уреждането на сроковете относно заявяването на желание за гласуване по пощата, за окомплектоване и изпращане на бюлетините и съответните пликове до избирателите, за упражняване на самото гласуване по пощата, за получаване и отчитане на резултатите.

Чрез въвеждане на многомандатен избирателен район “Чужбина” с удобна електронна регистрация ще бъде премахната неравнопоставеността спрямо българските граждани, живеещи в чужбина, които според настоящото изборно законодателство не могат да гласуват с преференция за предпочитани от тях кандидати в партийните листи и за независими кандидати.

Средносрочни мерки:

  • създаване на професионална изборна администрация, с гаранции за политическа неутралност и капацитет да прилага изборното законодателство и технологии;
  • създаване на регионални преброителни центрове (за гласуването с хартиени бюлетини).

Възможност за парламентарната опозиция да създава анкетни комисии и да провежда парламентарни разследвания независимо от волята на мнозинството

Контекст и анализ: Принципната възможност за създаване на парламентарни комисии, които да осъществяват реален парламентарен контрол и разследвания, е уредена на конституционно ниво (чл. 79 и чл. 80 КРБ). В Правилника за организация и дейност на Народното събрание (ПОДНС) тази възможност е поставена в зависимост от волята на парламентарното мнозинство, което, в българския контекст на неразвит парламентаризъм, системно блокира опитите за осъществяване на ефективен парламентарен контрол и разследвания. С предложението се цели промяна в ПОДНС, така че да се даде възможност на опозицията да осъществява реален практически контрол върху мнозинството, подкрепящо правителството, както и върху действията на самата изпълнителна власт. За тази цел създаването на анкетни или разследващи комисии е от ключово значение. За да е практически осъществимо, се предлага да се създават подобни комисии по предложение на опозиционна парламентарна група, което не може да бъде отказано от парламентарното мнозинство. В тези комисии представителите на опозицията да имат мнозинство или да са изградени на паритетен принцип. Това предложение може да бъде въведено чрез изменение на чл. 37 ПОДНС.

Краткосрочни мерки:

  • Промени в Правилника за организация и дейност на Народното събрание (ПОДНС).

Средносрочни мерки:

  • Иницииране и създаване на анкетни комисии по всички важни политически теми през последните години, които останаха без адекватен институционален отговор;
  • Култивиране на етос и практика на отчетност и отговорност в институциите на изпълнителната власт и различните контролни и регулаторни органи.

По-добро законодателство – предвидимост, качество и прозрачност на законодателния процес

Контекст и анализ: Лошото качество на законодателството и законодателния процес ерозира принципите на правовата държава, нарушава доверието на гражданите в институциите и създава условия за неправомерно влияние и конфликт на интереси. В сравнителен план България изостава съществено от другите държави в ЕС по състояние на демократичния процес (виж Freedom House Nations in Transit 2020), спазване на принципите на правовата държава (виж WJP Rule of Law Index 2020) или в рамките на прозрачността и отчетността на институциите, както и възприятието на корупцията (Transparency International CPI 2020). Съществена част от тези проблеми се дължат на лошия и непредвидим законодателен процес (виж 2020 EU Rule of Law Report), който създава не само възможности за заобикаляне на стандарти и процедури, но и позволява директно влияние на частни интереси.

Краткосрочни мерки:

  • Ефективно прилагане на оценката на въздействието на законодателството (предварителна и последваща) за постигане на по-добра и ефективна правна регулация;
  • Институционална и ресурсна подкрепа и осигуреност за звената в администрацията, прилагащи оценката на въздействието и обществените консултации.

Средносрочни мерки:

  • Приемане на ключови закони, предвидени в Конституцията, със завишени мнозинства като гаранция за тяхната стабилност и отразяване на публичния интерес;
  • Провеждане на открити и леснодостъпни обществени консултации в структуриран вид, даване на обратна връзка към участниците и отчет за приетите и неприети приноси;
  • Отваряне на процеса за по-голям обществен контрол и гражданско участие чрез новите ИКТ, където предложенията ще могат да бъдат проследявани;
  • Инициатива за периодичен преглед на нормативната уредба, систематизиране и дерегулация.

Отделяме специално внимание на

А. Подкрепата за гражданското участие чрез въвеждане на законодателна гражданска инициатива по предложение на 10 хил. граждани

Гражданите трябва да могат да инициират пряко законопроекти, които да се обсъждат и приемат равнопоставено със законопроектите, внасяни от народни представители и Министерския съвет (допълнение в чл. 88      КРБ).

Контекст и анализ: Към този момент гражданите са изключени от пряко участие в законодателния процес. С въвеждането на законодателната гражданска инициатива те ще придобият реална възможност да участват в изработването на законите, без да разчитат единствено на благоволението на политиците. Това е инструмент за реално овластяване на гражданите. При разглеждане на законодателната гражданска инициатива следва да се прилагат същите процедури за разглеждане на предложението от парламента, които се прилагат и за внесените законопроекти от народни представители и Министерския съвет. Приемането на тази възможност би допринесло за това да имаме законодателен процес, действително отворен към гражданите и съобразен с дневния ред и интересите на гражданското общество. Също така тази процедура ще създаде възможност за контрол върху открито лобистки законопроекти, внасяни от отделни народни представители.

Средносрочна мярка: 

  • Промяна в Конституцията (чл. 88) и в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГ).

Б. Подкрепа за гражданското участие чрез въвеждане на онлайн петиции и граждански инициативи, вкл. по-либерални изисквания за иницииране на референдуми

Контекст и анализ: Действащите форми и процедури за пряко гражданско участие (национални и местни референдуми, национални и местни граждански инициативи) не отразяват както развитието на ИКТ, така и нарасналите обществени очаквания и потребност от участие в процесите за вземане на решения. Предложението изисква, от една страна, да се въведат възможности за иницииране и събиране подкрепа за конкретни граждански инициативи и референдум да може да се извършва в електронен формат (по аналог с Европейската гражданска инициатива). От друга страна, да се либерализират изискванията за събиране на голям обем лични данни, да се редуцират изискванията за събиране на значителен брой подписи (особено за националните референдуми), да се увеличат сроковете за събиране на подкрепа, да се ограничат кворумите и като цяло процедурите да се приведат в съответствие със стандартите на Съвета на Европа (виж документите на Венецианската комисия, по-специално Кодекс на добрите практики относно референдумите и Насоките за гражданско участие (2017).

Средносрочни мерки: 

  • Промени в законодателството, укрепващи гражданското участие (Закона за прякото участие на гражданите, Административнопроцесуалния кодекс);
  • Изграждане на онлайн платформи за петиции и граждански инициативи.

Законност и справедливост

  • Укрепване на правовата държава чрез независим съд, отчетна и отговорна прокуратура и защита правата на гражданите
  • Радикална съдебна реформа,      гарантираща независимо и справедливо правосъдие, като се реформира Висшият съдебен съвет (ВСС), който да остане административен и кадрови орган само за съдиите. 

Контекст и анализ: Съдебната власт е основен елемент на правовата държава, гарантираща върховенството на правото, обуздаването на произвола на властта, налагането на правилата и справедливостта в обществото, защитата на правата и свободите на гражданите, създаването на предвидими условия за правене на бизнес.

С предлаганите промени в сферата на администрирането на съдебната власт (в чл. 129, чл. 130 и чл. 130а от Конституцията) се укрепва независимостта на съдиите, които получават възможност за реално самоуправление в един реконструиран Висш съдебен съвет при зачитане на публичния интерес. По този начин се изпълняват стандарти за независимо администриране на съдебната власт, установени от Венецианската комисия на Съвета на Европа (Становище No 855/2016; Становище No 816/2015; Изследване No. 403/2006) и в съдебното право на Съда на ЕС (Commission v. Poland). За да се ограничи директното политическо влияние, членовете на ВСС, избрани от парламентарната квота, не трябва да са действащи политици (народни представители), а да са по същество гражданска/ обществена квота (представители на академичните среди, изтъкнати юристи от практиката, представители на професионални юридически организации).

Чрез включването на Конституционния съд като решаващ орган в процедурата по освобождаване на председателите на ВКС и ВАС се създават гаранции за справедлив съдебен процес като превенция срещу политически мотивирани инициативи за освобождаване.

Краткосрочни мерки (до приемането на конституционни промени):

  • В действащия модел на ВСС: въвеждане на двойното мнозинство (от всички членове и от съдиите, избрани пряко от съдии) при вземане      на решения, засягащи статута и функционирането на съдилищата и кариерното развитие на съдиите;
  • Разширяване на функциите на общите събрания на съдилищата.

Средносрочни мерки: 

  • Нов модел на ВСС, изискващ конституционни промени: 
    • Редуциране на парламентарната квота във ВСС до една трета от състава (5 членове) от 15-членен орган. Осем членове следва да се избират пряко от съдиите, като представляват различните нива на съдебната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са членове по право. ВСС се председателства от председателя на ВКС, а в негово отсъствие – от председателя на ВАС.
  • Председателите на ВКС и ВАС да се предлагат от общите събрания на съдиите на двете съдилища и да са действащи съдии в съответния съд към момента на избора.
  • Окончателното решение за освобождаване от длъжност на председателите на ВКС и ВАС се взема от Конституционния съд, а предложението трябва да се подкрепи от две трети от състава на ВСС, вкл. мнозинство от членовете, пряко избрани от съдии.
  • Закриване на Специализирания наказателен съд и Специализираната прокуратура, тъй като няма достатъчно гаранции за тяхната независимост и интегритет, използват се за политически поръчки.

Реформа на прокуратурата, гарантираща нейната отчетност пред обществото и ефективност в борбата с корупцията и престъпността.

Контекст и анализ: Статуквото в системата на прокуратурата и безконтролността на главния прокурор превръщат институцията в репресивен инструмент срещу бизнес и политически опоненти, както и в удобен инструмент за даване на индулгенции на приближени лица и групировки. Реформата цели създаването на гаранции, че прокуратурата ще бъде институция, защитаваща обществения интерес, публично отчетна и отговорна. Създаването на самостоятелен Прокурорски съвет, доминиран от представителите на парламентарната (обществената) квота, е гаранция срещу концентрацията на власт в институцията на главния прокурор, включително и по отношение на кариерните и дисциплинарните правомощия спрямо прокурорите.

Въвеждат се реални механизми за търсене на отговорност и отчетност по отношение на      главния прокурор – чрез намаляване на мандата на 5 години, чрез процедурата за избор от парламента с мнозинство три пети от народните представители, както и освобождаване от длъжност за извършени тежки/системни нарушения (вкл. престъпления) и/или увреждане на престижа на съдебната власт. Изборът и отчитането пред парламента гарантират по-висока степен на легитимност на упражняваната от главния прокурор власт, както и споделяне на отговорността с представителите на изпълнителната власт по отношение формирането на наказателната политика на държавата.

Предложената процедура за освобождаване от длъжност в максимална степен гарантира легитимен формат на публична отчетност при извършени тежки нарушения, като в същото време създава предпоставки за справедлив и независим съдебен процес. Чрез включването на Конституционния съд като решаващ орган в тази процедура се ограничават изцяло политически мотивираните инициативи за освобождаване.

Фокусирането само върху функциите в наказателния процес следва да ограничи възможностите за произволно упражняване на властта и да повиши ефективността на държавното обвинение.

Предложените промени съответстват на стандарти и препоръки на Венецианската комисия (Изследване № 494/2008; Становище № 855/2016; Становище № 968/2019), както и на юриспруденцията на Европейския съд по правата на човека (дело Колеви с/у България).

Краткосрочни мерки:

  • Въвеждане на задължителна 3-месечна отчетност на главния прокурор пред парламентапублични изслушвания пред ресорна комисия и в пленарна зала, вкл. възможност за представители на граждански и професионални организации да поставят въпроси и да изказват становища (промени в ЗСВ и ПОДНС);
  • Ограничаване на функциите на прокуратурата само до функции в рамките на наказателния процес – отпадане на общия надзор за законност по отношение актове и действия на държавните органи (промени в ЗСВ и АПК).
  • Последователно въвеждане на съдебен контрол върху актовете на прокурора, отнасящи се до съществените етапи от движението на наказателното производство.

Средносрочни мерки: 

  • Главният прокурор да се избира от парламента с мнозинство три пети (144 от народните представители) по предложение на министъра на правосъдието.
  • Намаляване мандата на главния прокурор на 5 години.
  • Изграждане на прокуратурата като самостоятелна независима институция, като кариерните и дисциплинарните правомощия по отношение на прокурорите се осъществяват от Прокурорски съвет в състав 11 членове – 4 от тях, избирани от прокурорите; 5 избрани от парламента (представители на различни юридически професии и организации), главният прокурор (по право), министърът на правосъдието (по право).
  • Освобождаване (импийчмънт) на главния прокурор – по инициатива на министъра на правосъдието или една пета от народните представители, като се поддържа от парламента с мнозинство от 140 народни представители. Окончателното решение се взема от Конституционния съд или президента.

Гаранции за правата на гражданите и достъпа до правосъдие

Контекст и анализ: Българският конституционен модел следва да предвиди възможност за адекватна защита на конституционните права и свободи на гражданите от противоконституционните актове на Народното събрание. В Конституцията не е уредена възможност гражданите пряко да сезират Конституционния съд (КС), което е изключение от общата европейска тенденция на конституционно правосъдие. Не е предвидена и възможност долуинстанционните съдилища да сезират пряко КС във връзка с висящи пред тях конкретни съдебни спорове. В този случай ситуацията е парадоксална, защото всеки съд (съдия) по конкретно дело може да се обърне към Съда на ЕС с искане за произнасяне с преюдициално заключение във връзка с тълкуването и прилагането на европейското право, а не може пряко да се обърне към националната конституционна юрисдикция.

За да се гарантира пълноценна защита на правата и свободите на гражданите, следва да се уреди както индивидуалната конституционна жалба, така и възможността долуинстанционните съдилища да сезират пряко КС (изменение в чл. 150 от Конституцията).

По отношение на индивидуалната конституционна жалба следва да се предвидят адекватни филтри, които да гарантират, че КС ще разглежда наистина значими въпроси и няма да се допусне необосновано забавяне поради претоварване на съда. Тази реформа следва да е съпътствана с организационно, кадрово и ресурсно подсилване на КС като администрация.

Филтрите могат да бъдат: – предмет – жалбите се допускат, когато със закон се нарушaват конституционните права и свободи на гражданите; – липса на установена съдебна практика – КС не се е произнасял с решение по съответните разпоредби от закона по инициатива на други субекти.

Защитата на правата на гражданите трябва да бъде подобрена, чрез ограничаване до минимум изключенията от възможността за съдебно обжалване на административни актове, като се предвидят на конституционно ниво съответните критерии (в момента са развити в решения на КС). Трябва да се възприеме принципът, че във всички случаи, когато се засягат основни права и свободи, трябва да има гаранции за съдебен контрол върху актовете и действията на административните органи.

За по-добрата защита на правата е необходимо да се подобри и достъпът до правосъдие чрез намаляване на съдебните такси и адекватен достъп до правна помощ.

Средносрочни мерки:

  • Въвеждане на пряка индивидуална конституционна жалба, осигуряваща граждански контрол върху дейността на парламента, така че приеманите закони да не нарушават конституционните права на гражданите (изменение в чл. 150 КРБ). Конкретните основания за допустимост ще бъдат уредени в специален закон.
  • Създаване на възможност долуинстанционните съдилища да сезират пряко КС относно конституционността на закон, приложим по конкретно дело – форма на конкретен конституционен контрол, който допълва възможността за индивидуална конституционна жалба, както и укрепва независимостта на всеки съд.
  • Гаранции за пълноценен съдебен контрол върху актовете и действията на административните органи, като изключенията се предвидят на конституционно ниво. Последователно да се възприеме принципът, че във всички случаи, когато се засягат основни права и свободи, трябва да има гаранции за съдебен контрол върху актовете и действията на административните органи.
  • Гарантиран достъп до правосъдие чрез намаляване на съдебните такси и адекватен достъп до правна помощ.
  • Ефективно въвеждане на електронното правосъдие.

Независими, прозрачни и отчетни регулаторни и контролни органи

Контекст и анализ: Съществуващите регулаторни и контролни органи често са неефективни и подчинени на непублични и олигархични интереси. Често тези органи се използват за притискане и отстраняване на политически и бизнес конкуренти. Като цяло те имат нисък публичен авторитет и доверие, оплетени са в зависимости и конфликти на интереси. Необходима е цялостна реформа в процедурите за избори, отчетност на органите, както и гаранции за интегритет и независимост на техните членове и кандидатите за заемане на длъжност. Рамковите изисквания, гарантиращи принципите на прозрачност, отчетност, независимост, професионализъм, могат да бъдат предвидени на конституционно ниво.

Краткосрочни мерки:      

  • Задълбочена проверка за интегритет и зависимости на членовете на тези органи, както и на ключови ръководни позиции в администрацията.
  • Освобождаване на служителите, които не покриват изискванията.

Средносрочни мерки:

  • Освобождаване на регулаторните органи от опеката на политическите сили и изпълнителната власт;
  • Въвеждане на правила за избор и назначаване на техните членове, които включват механизъм за публично номиниране и изслушване на кандидатите, определяне на ясни критерии за кандидатите, възможност на НПО да дават становища и да наблюдават процеса, периодична отчетност на тяхната дейност пред ресорна комисия в парламента с участие на представители на гражданското общество;
  • За всички изборни регулаторни и контролни органи да има ограничения в броя на мандатите, за които могат да се избират техните членове;
  • Въвеждане на случайно разпределение на всички проверки с цел избягване на целенасочен институционален натиск върху бизнеса и гражданите;
  • Периодични проверки за интегритет и зависимости както на ръководството, така и на ключови служители от администрацията;
  • Обществено участие в дейността на регулаторните и контролните органи чрез обществени/граждански съвети, формирани чрез прозрачна и състезателна процедура;
  • Въвеждане на механизъм за търсене на отговорност от колективни регулаторни и контролни органи;
  • Създаване на специален гаранционен фонд за обезщетяване на вредите, причинени      на гражданите и техните организации пряко или косвено от      действията/бездействията на регулаторен/контролен орган.

Ефективна и ефикасна система за разкриване и наказателно преследване на корупция и злоупотреби с власт и публични средства

Състояние на проблема

Корупционните скандали като този с имотите на висшия ешелон на властта и техните потенциални конфликти на интереси („Апартаментгейт” от 2019 година) осветиха една цяла неработеща система за разкриване и преследване на корупционните практики – от задължените лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари (банки, нотариуси, агенции за недвижими имоти и др.) през (не)осъществявания контрол от дирекция „Финансово разузнаване към ДАНС” до основните антикорупционните органи – прокуратурата и антикорупционната комисия.

Изводите от това са най-малко два – има необходимост от ревизия на начина, по който работят тези институции и ликвидиране на политическите зависимости при избора на тяхното ръководство. ДАНС и антикорупционната комисия, като институции, чиито шефове се избират директно от парламента, имат нужда от ново ръководство, което не е политически зависимо и има гаранции за независима и професионална дейност.

По отношение на обществените поръчки и цялостното изразходване на публични средства има видима тенденция към избягване на Закона за обществените поръчки чрез директно възлагане. Има нужда и от допълнителна защита на сигналоподателите, разкриващи корупция. В този смисъл най-успешни се оказват британският и американският антикорупционен модел, които биха позволили да се преследват корупционни практики на български физически и юридически лица по цял свят, а сигналоподателите (whistleblowers) да получават процент от наложените глоби. Специално внимание изисква единствената банка с публичен ресурс – Българската банка за развитие – дейността на която предизвиква сериозни съмнения в политическа намеса, видна от списъка с най-големи кредитополучатели.

Визия

  • Независими и компетентни антикорупционни, регулаторни и одитни институции, свободни от политическа намеса;
  • Работещи вътрешни инспекторати на всички нива;
  • Законова среда, в която сигналоподателите за корупционни и други нарушение се чувстват защитени;
  • Отворени и прозрачни регистри, редовно и удобно предоставяне на информация към медиите и гражданското общество за изразходването на публичните ресурси.

Мерки

  • С влизането в парламента (краткосрочно) – предложение за смяна на председателите на ДАНС и КПКОНПИ, а в средносрочна перспектива – закриване на КПКОНПИ в сегашния ѝ вид;
  • Изслушване на управителя и подуправителя на БНБ по темата с кредитополучателите на ББР и скандалите по ЗМИП през последните 5 години. Създаване на ад хок разследваща комисия, при нужда;
  • Увеличаване на броя на публичните регистри, свързани с публичните ресурси и предоставяната от тях форматирана информация, с цел улесняване на публичния контрол;
  • Рязко засилване на прозрачността при изразходването на публични средства и минимизиране на директното възлагане;
  • Незабавна ревизия на най-големите поръчки с директно възлагане, акцент върху пътното строителство.
  • Законови поправки в ЗОП, насочени към:
    • предаване на живо в сайтовете на институциите на работата на комисиите по всяка ОП над определена сума;
    • деархивиране на документацията по всяка ОП след пет/седем години;
    • разширяване на секциите „Профил на купувача” в „Публични разходи” с много повече задължителна информация (представяне на участващите длъжностни лица, техния опит и експертиза, опция за подаване на сигнали, видеоархив от работата на комисията и т.н.).
  • Създаване на аналитичен център към МС, който да следи отворените източници относно корупционните рискове – медийни публикации и публични регистри, в България и чужбина, и да прави мониторинг на работата на българските институции по тях.
  • Промени в Закона за държавния служител – кариерното развитие на административните ръководители да бъде обвързано с интегритета и ефективността на подчинените администрации – стимули при справяне с корупционен натиск и конфликт на интереси, санкции – при допускане или толериране на корупционна среда. Корупцията да стане икономически и бюджетно неизгодна – важно послание към административните ръководители да не толерират подобни практики.
  • Промени в ДАНС – увеличаване на сътрудничеството с партньорски служби в чужбина за финансово разузнаване, реално идентифициране на рискови лица и операции, засилване на мерките за контрол по ЗМИП.

Мерки за ефективна защита на сигналоподателите, вкл. разглеждане на анонимни сигнали, съдържащи достатъчно конкретни и проверими данни за извършено корупционно престъпление или конфликт на интереси.

https://emildimitrov.dsb.bg/wp-content/uploads/2021/02/elder-5992210_640.jpg
https://emildimitrov.dsb.bg/wp-content/uploads/2021/02/Logo-Blue-White.png
https://emildimitrov.dsb.bg/wp-content/uploads/2021/03/DmBul_White-logo_Coalition-_horiz.png
Контакти
(02) 400 99 21
София 1000, бул. "Витоша" 18 (вход откъм ул. "Кърниградска")