Можем да бъдем много по-здравиПрограма за пътна безопасност

Политическа програма на Демократична България

Въведение

Броят на смъртните случаи по пътищата в света е неприемливо висок. Приблизително 1.35 милиона души загиват всяка година вследствие на пътнотранспортни произшествия, а други 50 милиона са ранени. Това засяга цялото общество, тъй като социално-икономическите разходи надхвърлят 120 милиарда евро годишно (СЗО: 2019).

В глобален мащаб редица страни отбелязват успех в намаляването на загиналите по пътищата, напредъкът варира значително в различните държави. Съществува пряка връзка между риска от смърт вследствие на ПТП и нивото на доходи на населението. При средно ниво на смъртност от 27.5 на 100 000 души население този риск е над три пъти по-висок в страните с ниски доходи в сравнение с тези с високи, където средната стойност е 8.3 смъртни случая на 100 000 души население (СЗО: 2019).

През последните десетилетия БДП в ЕС се подобри значително. Европа е начело в класацията за най-безопасни пътища със средно 49 загинали на един милион души. Африка е на последно място с над 260 (СЗО: 2019).

Контекст

В ЕС през 2018 г. 25 100 души са загубили живота си, а около 135 000 души са тежко ранени. Голяма част от тях са най-уязвимите участници в движението: пешеходци, велосипедисти и мотоциклетисти. Нараняванията при ПТП са водещата причина за смъртност във възрастовата група от 5 до 29 години.

България остава на челните места по брой смъртни случаи от ПТП на 1 млн. души от населението. През 2019 г. по българските пътища вследствие на ПТП са загинали 628 души, a 8499 са били ранени. България не успя да постигне заложените от ЕС цели за намаляване с 50% на загиналите при ПТП до 2020 г. За изминалите 10 години броят на загиналите при ПТП в България е равен на населението на един български град като Банско, а на ранените – като Ямбол.

В икономически аспект преките и косвени загуби за българското общество от катастрофите по пътищата годишно възлизат на около 1.5–2% от БВП или 1–1,5 милиарда лева. За 10 години – около 15 милиарда лева!

През изминалите години пътната безопасност не беше приоритет на държавното управление – решенията бяха хаотични, без визия, действия на парче, често след събитията. След катастрофата в гр. Своге през 2018 г. и оставката на трима ключови министри се създаде държавна агенция по безопасност на движението по пътищата.

Мерки за намаляване на катастрофите в Република България:

  • Приемане на изцяло нов закон за движение по пътищата и съответната подзаконова нормативна база. Въвеждане на закон за регламентиране на сервизната дейност.
  • Инвестиране на средства за превенция на транспортния травматизъм чрез създаване на специален самостоятелен фонд, в който постъпват средствата от глобите от камерите за контрол на скоростта. (В момента от тези средства – между 50 и 100 млн. лв. годишно – МВР харчи за пътна безопасност само около 15%, а останалите потъват в общия бюджет на Вътрешното министерство.)
  • Към днешна дата МВР разполага с около 250 камери за скорост, което е крайно недостатъчно за 20 000 км републиканска пътна мрежа. Необходимо е обединяване на трите съществуващи системи за видеоконтрол – на АПИ, на ТОЛ системата и на общините. Едва тогава ще разполагаме с над 1000 камери за контрол на скоростта. Рационално е глобите от нарушенията, засечени през системата за видеоконтрол на общините, да постъпват частично и в общинските бюджети.
  • Да се предприемат мерки за облекчаване и опростяване на процедурите за събиране на наложените глоби чрез промяна на ЗАНН и АПК. Въвеждане на POS терминални устройства във всички автомобили на пътна полиция.
  • Спешно и поетапно ремонтиране на местата с концентрация на ПТП от републиканската пътна мрежа.
  • Изграждане на интелигентни транспортни системи по всички автомагистрали в страната чрез метеодатчици и електронни табла за ранно предупреждение за мъгли, дъжд, ниски температури, катастрофи.
  • Промяна в процеса на обучение, чрез въвеждане на съвременни средства за контрол на часовете по кормуване, премахване на сивия сектор в тази сфера, въвеждане на трудови договори за автоинструкторите. Промяна и осъвременяване в учебната документация и изпитните листовки.
  • Изграждане и поддържане на система от спасителни хеликоптери за нуждите на планинското спасяване и превоз на тежко пострадали при ПТП.
  • Специални грижи и мерки за най-уязвимите участници в движението – велосипедисти, мотористи, пешеходци, деца.
  • Привличане на широката общественост към проблемите на безопасността на пътя чрез създаване и излъчване на телевизионно предаване за пътна безопасност в национална телевизия.
  • Промяна в данъчната политика, свързана с облагането на новите автомобили, държавна помощ за закупуване на електромобили.
  • Притежаваме най-стария автопарк в Европа – 70% от автомобилите са над 15-годишни, а 30% са над 20-годишни. Затова е необходимо да се създаде специален закон, регламентиращ автосервизната дейност и ограничаването на некачествените ремонтни дейности – честа причина за възникване на ПТП.
https://emildimitrov.dsb.bg/wp-content/uploads/2021/02/heart-care-1040250_640.jpg
https://emildimitrov.dsb.bg/wp-content/uploads/2021/02/Logo-Blue-White.png
https://emildimitrov.dsb.bg/wp-content/uploads/2021/03/DmBul_White-logo_Coalition-_horiz.png
Контакти
(02) 400 99 21
София 1000, бул. "Витоша" 18 (вход откъм ул. "Кърниградска")